Цивилизацията винаги се е опитвала да изчисли времето като регистрира постоянните движения или спокойната тишина. Предците ни са се опитвали да изчислят времето, за да организират живота и пътешествията си. Античните цивилизации са изчислявали времето според деня и нощтта, както и според лунните цикли. Малко по малко предците ни са открили инструмент, с който да отделят времето чрез сянка, което е било доста точен метод за онва време. Часовниците започват да сществуват. Първо слънчевия часовник е показвал времето посредством слънцето и неговото движение на плоска повърхност с нещо подобно на часовник върху нея. Археолозите откриват, че китайците са деляли времето още 3000 години преди христа, както и инките и египтяните. тези първобитни часовници обаче не работели през нощтта или през облачни дни или дори на здрач или в зори.
Също така индикаторите за времето, предшествените на часовниците можели да се модифицират според географското положение, когато разположението на слънцето е различно. но това не било много верен начин за измерване на времето, защото денят е различно дълъг през различните дни от годината.
Водните часовници се появяват по същото време във Вавилон и Египет, а по-късно и в Гърция и Рим, като те били нещо като съд във водата, който имал малка дупка по средата и течността минавала капка по капка. Когато нивото на водата в съда намалявало, показвало времето на една скала.
Римляните използвали този вид часовници в съдилищата си, за по-добра акустика.
Подобна система е била използвана и през нощтта, но скалата била маркирана от восъка на свещ. През трети век преди христа се появили пясъчните часовници, които били два съда, скрепени с права пръчка. През античността тези пясъчни часовници са били огромни и са можели да измерят времето за един ден. И така минавало времето, докато машините започнали да стават изключително важна част от живота в едно общество.
В самото начало на 8в. италианец създал нещо като часовник, което работело с тежести и ги измервало. Италианецът дал това изобретение на крал Пипин. Това били първите стъпки към изобретяването на часовника.
През 1300 г. тези механизми били много често срещани в европейските църкви. Най-старият часовник се намира в катедрала в Англия и е бил инсталиран там през 1386 г.
Подобни часовници ставали все по-точни, когато Галилей открил закона за махалото през 1600 г. Благодарение на това откритие, датският математик и физик Хегенс създал първият часовник с махало през 1657г., който бил стенен.
В началото на 17в. часовникарството било на изключителна почит в Женева и преминало зад граница благодарение на изложенията в Лион и Франкфурт. Напредъка в часовникарството бил изключително важно за човечеството.
През 1704 г. Никола фацио модифицирал часовника. Той използвал гума и други материали в направата на механизмъм за ръчния часовник. Тези частици успявали да намалят движението вътре в часовника, когато той бил носен, а както знаем хората постоянно се движат. Това било революция в часовникарството и механизмите ставали все по-точни.
Днес имамте огромен избор от видове часовници: електронен, таймер, аларма, ръчен, дигитален, анатомичен и т.н. Ръчните часовници са изобретени през 1904г. от Ханс Вилдсорф в Швейцария за Ролекс.
Само шест години по-късно те създават и първият таймер. Атомните часовници са изобретени през 1949 г. През 1980 г е важно да споменем създаването на кварцовия часовник от лабораториите байл, като времето се изписвало върху дисплей и можело да се види само с един поглед. От тогава насам часовникарството е изминало дълъг път и се е осъвършенствало.
Можете да прочетете още:
Кога да си купим парфюм? Съвети за това как да използваме парфюм Историята на парфюмите - част01 Историята на парфюмите - част02 Подаръци за половинката за Коледа